Гледка към върха

bikearea.org
Албумче с фотографии от Хималайските върхове, до които се докоснахме

 

Албумче с фотографии от Хималайските върхове, до които се докоснахме, както и малко обща информация за всеки от върховете.

nilgiri  Nilgiri е тривършие, част от масива на Annapurna. Състои се от Nilgiri North (7061), Nilgiri Central (6940), Nilgiri South (6839). Името се превежда като "Синя планина". Nilgiri е част от т.нар. "Велика преграда", ограждаща Annapurna I от запад и в същото време се извисява с повече от 4000 над долината на Кали Гандаки. Най-високата точка е изкачена за първи път през Октомври, 1962 година от холандска експедиция ръководена от френския катерач Лионел Тери. При премиерата на планината е използван маршрут, преминаващ по северната стена на Nilgiri North, издигаща се източно от Джомсон. Nilgiri Central и Nilgiri South са изкачени за първи път съответно през 1979 и 1978 от японски катерачи.
Dhaulagiri (8167) е седмия по височина връх на Земята. Името идва от санскрит и означава  "Бяла (красива) планина". Dhaulagiri се издига западно от долината на река Кали Гандаки и масива на Annapurna. На места разликата във височините между тези две планини и долината на Кали Гандаки достига 7000 метра, което прави последната една от най-дълбоките долини на Земята. През 1808 година, след наблюдения от Горакпур, Dhaulagiri I е обявен за най-високия връх на Земята. Това продължава до 1838 година, когато Кангчендзонга поема водачеството. До 1950 година територията на Непал е затворена за чужденци, което обяснява липсата на опити за изкачване до тогава.  Първи опит прави френска експедиция, ръководена от Морис Херцог през пролетта на същата година. Експедицията прониква по долината на Кали Гандаки и след продължително разузнаване, съпътствано с множество трудности (липса на информация, неточности в картите, технически трудности и т.н.) се отказва от изкачването на Dhaulagiri и дори лидера на експедицията споделя съмненията си, че "този връх едва ли някога ще бъде изкачен". Това между впрочем се оказва почти вярно по отношение на огромната южна стена на Dhaulagiri, която е изкачена едва през 1999 година от словенеца Томаш Хумар след деветдневно соло в алпийски стил. Все пак първото успешно изкачване на Dhaulagiri става реалност през 1960 година, когато в рамките на Швейцарско-Австрийска експедиция, на 13 Май на върха стъпват K. Диембергер, П.Диенер, Е. Форе, А. Шелберт, Нияма Дорже Шерпа и Наванг Дорже Шерпа. Премиерният маршрут преминава по североизточния ръб на планината. Това в последствие се оказва и най-често използвания маршрут към върха. Първото зимно изкачване на Dhaulagiri е реализирано на 21 Януари 1985 година от полска експедиция с участието на Йежи Кукучка.  dhaulagiri 
 yakwakang Yakwakang (6482) се издига северно от прохода Thorung La
Annapurna (Богиня на плодородието). В Хиндуизма, Аnnapurna е "…универсалната и вечна богиня на храната…майката, която храни. Без нея има глад"…..Масива на Annapurna се издига в северната част на Непал и е заключен между долините на Кали Гандаки (запад) и Марсианди Кола (север и изток). Има формата на подкова отворена на юг с дължина от около 55 километра. Най-висок в рамките на масива е Annapurna I - 8091 метра, но освен него тук се издигат 13 върха с височина над 7000 метра и 16 с височина над 6000 метра. Сред тях са Annapurna II, Annapurna III, Annapurna IV, Annapurna South, Fang, Fluted Peak, Gangapurna, Glacier Dome, Rock Noir, Machhapuchhre. Върховете от масива на Annapurna имат "смъртоносен" образ. Annapurna I има най-високото съотношение между броя на изкачилите върха и загиналите по неговите склонове - 153 към 58 или повече от една трета от хората дръзнали да тръгнат по склоновете на Annapurna I не са се завърнали. Annapurna I e първият осем хилядник изкачен от човек. Това става през 1950 година, когато френската експедиция ръководена от Морис Херцог след отказа си да атакува Dhaulagiri се насочва към Annapurna. Членовете на експедицията успяват в рамките на 40 дни да разузнаят района, да открият възможен път и да атакуват върха. Самото изкачване се реализира в последните дни преди мусонните валежи да направят престоя в планината невъзможен. На трети Юни, 1950 година Морис Херцог и Луи Лашенал достигат върха по маршрут от север. Връщането от върха се превръща в истинска драма, след като двамата катерачи получават тежки измръзвания. Единствено благодарение помощта на техните приятели Ребюфа и Тери, двамата успяват да стигнат обратно до базовия лагер. Впоследствие Херцог и Лашенал губят всичките пръсти на ръцете и краката си…Южната стена на Annapurna I, висока около 3000 метра, се счита  за едно от най-големите предизвикателства за алпинизма в Хималаите. Първото успешнно изкачване на южната стена е реализирано от Дон Уиланс и Дъгал Хастън през 1970 година, в рамките на ръководената от Крис Бонингтън английска експедиция. Първото зимно изкачване на върха е направено на 3 Февруари 1987 година от полските алпинисти Йежи Кукучка и Артур Хайзер. annapurna 
machhapuchhre 

Machhapuchre (Fishtail) - 6997 метра е част от масива на Annapurna. Върха се издига на едно било, спускащо се в южна посока от централното било. Буквално преведено името му означава "рибена опашка". Това се дължи на характерната форма, която има най-високата част на върха гледана от юг. Въпреки "неособено голямата" си височина, но благодарение на изключителната си форма, Machhapuchhre се смята за един от най-красивите върхове в непалските Хималаи. Местните хора го свързват с бог Шива и по тази причина върха и неговия район се смятат за свещенни. Именно поради това вярване, Machhapuchhre е забранен за изкачване. Единствения опит е правен през 1957 година от английска експедиция ръководена от Джими Робъртс. Катерачите У.Нойс и А.Кокс достигат до 50 метра под върха, но спазват обещанието си и не го "покоряват". Така Machhapuchhre остава един от малкото емблематични върхове по света, които все още не са изкачени от човек.  

 
Cholatse (6440 м) или буквално "върхът над прохода при езерото" (cho-la-tse) се издига на билото разделящо долините Гокио и Кхумбу. От всички страни върхът представлява поредица от стръмни стени и ръбове, което го прави един от най-трудносдостъпните върхове в Хималаите. Може би именно по тази причина Cholatse остава последния неизкачен връх в района на Кхумбу. Това се случва през месец Април 1982 година, когато Верн Клевенгер, Джон Роскели, Галън Роууел и Бил О' Конър изкачват върха през югозападния гребен.   
ama dablam  Ama Dablam (6848 м) е един от хималайските символи. Името му произлиза от Ama (майка , баба) и Dablam (огърлица), като символиката идва от стръмните ръбове, спускащи се от върха, които напомнят ръцете на майка, пазеща децата си, а висящите ледници са "огърлицата", опасваща най-високите части на планината. Ama Dablam се издига източно от долината на Кхумбу и "поглъща" погледа с невероятните си склонове и ръбове, спускащи се във всички посоки. Върхът е изкачен за първи път на 13 Март 1961 година от международен екип в състав Майк Гил (НЗ), Бари Бишоп (САЩ), Майк Уорд (ВБ) и Уоли Романес (НЗ). Те преминават маршрут по ЮЗ ръб на планината. Това е класическия маршрут, който в последствие се оказва най-често използван за изкачване до върха. Обикновено това става, чрез построяването на три междинни лагера, като последния се намира непосредствено под върха. 
Cho Oyu (8201 м) - буквално преведено от тибетски означава "Тюркоазената богиня". Върхът е шести по височина в света и се издига на границата между Непал и Тибет в района Кхумбу. Първият опит за изкачване на Cho Oyu е направен през 1952 година от експедиция ръководена от Ерик Шиптън, като част от подоготвката за организираната през 1953 година първа успешна експедиция на Еверест. Едмънд Хилари и Джордж Уол достигат 6500 метра преди да се откажат поради повишена лавинна опасност по маршрута. Две години по-късно - на 19 Октомври 1954 на върха стъпват Херберт Тихи, Йозеф Йохлер и Пасанг Дава Лама, участници в австрийска експедиция. Маршрута, по който достигат върха преминава по северозападния гребен на Cho Oyu (от Тибет). На 12 Февруари 1985 година поляците Мачей Берберка и Мачей Равлековски осъществяват първото зимно изкачване. Cho Oyu се смята за относително "лесно" достъпен осем хилядник. Той е осем хилядника с най-нисък коефициент на смъртност. cho_oyu 
gyaching kang  Gyachung Kang (7952 м) се издига в Mahalangur Himal. Той е най-високата точка на билото между Cho Oyu и Everest и освен това е най-високия седем хилядник на Земята. Въпреки това той не е особенно популярен и много по-малко известен от "ниските" осем хилядници. За първи път е изкачен на 10 Април 1964 година от японците Като и Сакоизава, и шерпа Пасанг Путар. Северната стена на върха е изкачена за първи път едва през 1999 година от словенска експедиция.
Imja Tse (Island Peak) - 6189 м. се издига южно от масива на Lhotse. За първи път е изследван от експедицията на Ерик Шиптън през 1951 година. Именно те "кръщават" върха Island Peak, тъй като погледнат от Дингбоче той напомня на остров, стърчащ сред заобикалящите го ледници. За първи път е изкачен през 1956 година от швейцарска експедиция, като част от подготовката им за изкачван на Everest i Lhotse. Island Peak е един от популярните "трекинг върхове" в Непал. Обикновенно се изкачва за един ден от базов лагер, разположен малко над 5000 метра и в по редки случи с нощувка на т.нар. "висок лагер" на 5600 метра.  imja tse
manaslu 

Manaslu (8156 м) - известен още като Kutang (Тибетско название) е осмия по височина връх на Земята. Името Manaslu произлиза от санскрит, където Manasa означава "душа"  или "съзнание" т.е. Manaslu се разбира като "Планина на духа". Планината е част от самостоятелен масив (Mansiri Himal), разположен изцяло на територията на Непал, на около 100 км северозападно от Катманду. На запада долината на река Марсианди отделя масива на Manaslu от този на Annapurna, а на изток посредством долината на Буди Гандаки граничи с Ganesh Himal. На север прохода Larkya La (5213 м) го свързва с основната Хималайска редица и Тибетското плато. Manaslu е "изследван" за първи път през 1950 година от малък английски екип, воден Х. Тилман. Те достигат до прохода Larkya и заключват, че достъпа до върха от север е възможен, но не правят опит за изкачване. В следващите шест години към върха се отправят четири японски експедиции, които в крайна сметка, на 9 Май 1956 година, се увенчават с успех и на върха се изкачват Т.Иманаши и Гиялцен Норбу (шерпа). Именно поради големия брой японски "опити" за изкачване на Manaslu, както и усилията положени от японските алпинисти, Manaslu е известен в литературата като "японския връх". На 12 Януари 1984, поляците Мачей Бербека и Ричард Гайевски реализират първото зимно изкачване на Manaslu. 

 
Changtse (7543) - буквално преведено означава "северния връх" (от тибетски). Издига се непосредствено на север от Еверест, с който е свързан посредством т.нар. Северно седло. Първите опити за изследване и изкачване на върха са направени в рамките на английските експедиции към Еверест - през 1924 Мелъри и Ъруин се изкачват по изтония ръб на върха в опит да изследват посдтъпите към Еверест. През 1935 година Ерик Шиптън, Едмънд Уиграм и Бил Тилман достигат на около 500 метра от върха преди да се откажат, поради тежкия сняг и усложнените условия за изкачване. За първи път Changtse е изкачен на 3 Октомври 1982 година от Йохан Такс (участник в холандска експедиция към Еверест), който прави това, без да притежава съответното разрешение.  changtse 
makalu 

Makalu (8481) е петият по височина връх на Земята. Издига се в Mahalanngur Himal, на около 20 километра източно от Еверест. По билото на върха преминава политическата граница между Непал и Китай (Тибет). Името Makalu вероятно идва от санскрит - "Маха - Кала", което означава "Голям - черен". Друго име, което се използва е Kumba Karna, което означава "Гигант". Makalau представлява внушителна четиристенна пирамида, към която са привързани два по-ниски върха - Kangchungtse (Makalu II - 7678) и Chomo Lonzo (7804). Първата експедиция към върха е организрана през 1954 година от американския Сиера Клуб. Те правят опит да се изкачат по югоизточния хребет, но поради влошаване на времето се връщат от 7100 метра. Makalu е изкачен за първи път на 15 Май 1955 година от Лионел Тери и Жан Кози (участници в първата успешна експедиция на Анапурна). Те са част от ръководената от Жан Франко френска експедиция. Французите прокарват маршрут, преминаващ по северната стена и североизтония ръб на Makalu. Това в последствие се оказва и класическия маршрут за изкачване на върха. Първото зимно изкачване на Makalu е реализирано едва на 9 Февруари 2009 година от италианеца Симоно Моро и казаха Денис Урубко. Това е и последния от непалските осем хилядници, който е изкачен и през зимата.

 
Nuptse (7861) - името произлиза от тибетски и означава "западен връх". Това се дължи на факта, че Nuptse е разположен в непосредствена близост (2 км) западно от Everest. Всъщност върха е част от огромния масив включващ Everest, Lhotse и Nuptse, като от Everest го отделя т.нар. западен циркус (West Cwm), с Lhotse се свързва посредством седловина висока 7556 метра, а на юг е огромната южна стена. Масива на Nuptse се състои от седем върха: Nuptse I - 7861, Nuptse II - 7827, Nuptse Shar I - 7804, Nuptse Nup I - 7784, Nuptse Shar II - 7776, Nuptse Nup II - 7742, Nuptse Shar III - 7695. Най-високата точка на Nuptse e изкачена за първи път от Денис Дейвис и шерпа Таши на 16 Май 1961 година. Двамата са част от британска експедиция, в която участва и Крис Бонингтън. Те прокарват маршрут, преминаващ по т.нар. северен ръб. Едва през 1997 година словенците Йанеж Йеглич и Томаш Хумар прокарват маршрут към върха, преминаващ по 2500 метровата западна стена. nuptse 
lhotse  Lhotse (8516) e четвъртия по височина връх на Земята след Еверест, К2 и Кангдженджонга. Името му означава Южен връх и се нарича така, защото се издига непосредствено южно от Еверест и съответно е част от масива на най-високия връх. Интересна особенност е факта, че Lhotse се причислява към т.нар. "малки" осемхилядници, защото има най-малкото относително превишение - само 610 метра спрямо Южното седло, чрез което се свързва с Еверест. От друга страна (буквално) Lhotse е известен с южната си стена, която се издига 3200 метра в рамките на 2200 метра по хоризинтала, което я прави най-стръмната стена с такъв размер на Земята. Именно изкачването на тази стена за дълго време остава един от най-големите "проблеми" за височинните алпнисти. Част от върховия масив на Lhotse са по-ниските, но не по-малко драматични Lhotse Middle (8414) и Lhotse Shar (8383). На изток върха се свързва с Nuptse и двата върха образуват масивно назъбено било с височина около 8000 метра. Върховата част на Lhotse е изключително стръмна, а самият връх е известен с това, че на него трудно могат да се съберат повече от двама души. За първи път върха е изкачен на 18 Май 1956 година Ернст Райс и Фриц Люхзингер участващи в Швейцарска експедиция. Те достигат до върха от северозапад, преминавайки през Западния циркус и северозападната стена на Lhotse. Този маршрут в последствие е наречен класически, а финалния кулоар водещ до върха носи името на Ернст Райс, който е първия човек преминал по него. Lhotse е първият осехилядник изкачен от бългърин. Това става на 30 Април 1981 година, когато Христо Проданов достига върха по класическия маршрут. Той става четвъртия човек стъпил на най-високата точка и първия, който прави това сам и без употреба на кислород. Lhotse Shar e изкачен за първи път на 12 Май 1970 година от австрийците Сеп Майерл и Ролф Валтер. Lhotse MIddle за дълго време остава последния неизкачен връх над 8000 метра и едва на 23 Май 2001 година е достигнат от руснаците Евгени Виноградов, Сергей Тимофеев, Алексей Болотов и Пьотр Кузнецов.  На 31 Декември 1988 година поляка Кшищов Виелицки  реализира първото зимно изкачване на Lhotse, а на 16 Октомври 1990 e завършено и първото успешно изкачване на южната стена. То е реализирано от руснаците Сергей Бершов и Генадий Каратаев. На 24 Октомври 1989 година при изкачване на същата южна стена загива един от най-успешните височинни алпинисти в историята - Йежи Кукучка - вторият човек изкачил всички осем хилядници.

Everest или Chomolungma, или Sagarmatha е най-високо издигнатата точка на земната повърхност спрямо морското равнище. С други думи със своите 8848 метра надморска височина, Everest е най-високия връх на Земята. Трите имена, под които е познат върха имат различен произход и значение. Най-известното от тях т.е. Everest е дадено на върха от англичаните, които първи измерват и определят относително точно абсолютната височина на върха. Това става в средата на 19ти век, когато в резултат от изследванията проведени от GTS of India (Great Trigonometricl Survey) е определена височината от 8840 метра. Първоначално върха е наименуван Peak XV, но в последствие след решение на Royal Geographical Society е преименуван на името на дългогодишния ръководител на GTS, Sir Seorge Everest. Самият G.Everest е бил противник на това да бъдат "кръщавани" върхове и местности с имена различни от местните, но решението на RGS се запазва и това име на върха се налага и запазва във времето. Местното име на върха т.е. това, под което е бил известен на местните хора от древността е Chomolungma (Чомолунгма) или "Свещенната майка", което идва от тибетски. През 1961 година непалското правителство въвежда наименованието Sagarmatha, което обявява за официално и оттогава насам използва във всички официални документи. Името Sagarmatha означава "Майка на Вселената".
Най-високият връх на планетата е разположен в Mahalangur Himal, като политическите особенности са довели до поделянето му между Непал и Китай (Тибет). Всъщност границата между тези две държави преминава през превала Lho La, западния гребен, най-високата точка на върха и превала South Col. Everest представлява тристенна пирамида, съдържаща три огромни стени - югозападна (Непал), северозападна (Тибет) и източна (Тибет) известна още като Kangshung Face. Трите стени граничат помежду си посредством три хребета - западен, северен и южен. Именно по два от тези хребети (северен и южен) са направени първите опити за изкачване на върха. 
Everest се оказва една от последните екстремни точки на Земята недостигната от човек. Именно по тази причина върха става сцена на ожесточена надпревара, както в посока първо изкачване, така и по отношение на прокарване на нови маршрути и поставяне на всевъзможни рекорди. Разбира се най-настоятелни в това отношение са именно "откривателите" на Еверест - англичаните. След като в средата на 19ти век окончателно е установено, че именно това е най-високата точка на Земята, англичаните обръщат поглед към върха. Едва след края на Първата световна война те организират и първата целенасочена експедиция за разузнаване и подготовка за "покоряване" на Третия полюс. През 1921 година към Тибет се отправя експедиция ръководена от полковник Чарлс Хауърд-Бъри. Те избират подстъпа от север (Тибет), тъй като по това време достъпа до Непал е ограничен за чужденци. Основен участник в тази експедиция е Джордж Мелъри - катерач, чието име ще се свърже с една от най-големите мистерии и ще стане символ за отдаденост и саможертва в името на най-високия връх. Експедицията продължава повече от шест месеца (два месеца са необходими на екипа, за да достигне северното подножие на Еверест) и успява да набележи възможен път за изкачване. Мелъри открива скрития East Rongbuk Glacier и съответно пътя за достигане на т.нар North Col. Той става и първият човек (заедно с Бълок и Уилър) стъпил на Северното седло. На следващата година англичаните правят втори опит. При този опит те за първи път използват бутилиран кислород и съответно двойката Финч и Брус достигат 8320 метра - най-голямата надморска височина достигната от човек до този момент. Експедицията е прекратена, след като лавина се откъсва по склоновете под Северното седло и убива седем шерпи. През 1924 година англичаните се появяват отново под Еверест, като този път Мелъри е твърдо решен да достигне върха. Както самия той казва "Немислимо е с плана, който имаме да не достигна до върха. Не мога да си представя, че ще сляза обратно победен. Намерението ми е да нося възможно най-малко, да се движа бързо и да изненадам върха…". Именно в рамките на тази експедиция се разиграва драмата, която до ден днешен остава една от най-големите мистерии в алпинизма. На 8 Юни, Мелъри и партньора му Ъруин поемат към върха. Времето е облачно, но те все пак напредват и около 12 часа на обяд, при едно разкъсване на облаците са забелязани в района на т.нар. Второ стъпало т.е. на около 8600 метра. Облаците отново покриват върха, а двамата така и не се завръщат от Еверест. По този начин никой не разбира дали са успяли да се изкачат или са загинали по време на самото изкачване. През 1996 година е организирана нарочна експедиция, която има за цел да установи какво се е случило. Членовете на експедицията успяват да открият мумифицираното тяло на Мелъри, както и част от екипировката му, но така и не успяват да намерят ясно доказателство за тяхното изкачване. През следващите години англичаните организират още шест експедиции, преди да се стигне до първата успешна такава. Тя е реализирана през 1953 година, когато ръководената от полковник Джон Хънт група навлиза през територията на Непал и преминава по т.нар. класически маршрут, който следва долината на ледника Khumbu, преминава през Западния циркус, СИ стена на Lhotse, превала South Col, южния връх и стъпката на Хилари. Първите хора, които успяват да стъпят на най-високата точка на планетата са новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей. Това се случва в 11:30 часа на 29 Май, 1953 година. По думите на първопокорителите те стъпват едновременно на най-високата точка, като по този начин Хилари засвидетелства уважението си към Тензинг, който всъщност предствлява местното тибетско население. От тази дата насетне представители на различните нации прокарват все повече нови и по-трудни маршрути до Еверест, а отделни катерачи поставят всевъзможни рекорди, като например най-бързо изкачване, най-голям брой изкачвания, най-дълъг престой на върха, спускане със ски и полет с парапланерм че дори и кацане с хеликоптер….

Българите на Еверест

До този момент Еверест е изкачен от единадесет българи - Христо Проданов (без кислород), Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков (2 пъти), Кирил Досков, Дойчин Василев, Петко Тотев, Христо Христов (без кислород), Дойчин Боянов (без кислород), Петя и Камен Колчеви. Първата българска експедиция на Еверест е проведена преди мусона през 1984 година. Използван е маршрута по западния гребен (известен още като "Жестокия път"), който до този момент е преминат изцяло единствено от Югославската експедиция през 1979 година. Първия българин стъпил на Еверест е Христо Проданов. Той прави това на 20 Април (най-ранното регистрирано изкачване за предмусонния период), като достига върха сам и без употреба на кислород. Христо Проданов загива при слизането от върха по същия западен гребен. На 8 и 9 Май същата година до върха достигат двойките Иван Вълчев / Методи Савов и Николай Петков / Кирил Досков. Те се спускат от Еверест по т.нар. класически маршрут и по този начин стават първите хора реализирали пълен траверс на върха. Шестият българин стъпил на Еверест е Дойчин Василев. Той прави това през 1997 година. През 2004 година е организирана национална експедиция посветена на 20 години от първото изкачване. Избран е маршрута по северния хребет. Върха достигат Петко Тотев (8 Май), Христо Христов, Дойчин Боянов и Николай Петков (9 Май). Христо Христо загива при слизането от върха. По същото време по склоновете на Еверест загива и племенницата на Христо Проданов - Марияна Масларова, която е участник в международна експедиция.  През 2009 година Камен и Петя Колчеви достигат Еверест по класическия маршрут. По този начин те се превръщат в първата българска двойка изкачила върха, а Петя е и първата българка стъпила на най-всокия връх на Земята. 

 
everest 

 

 

 

 

 

Nilgiri South
Nilgiri
Dhaulagiri SE Ridge
Dhaulagiri NE Face (8172)
Yakwakang (6482)
Jhong Peak (5266)
Annapurna range
Annapurna I (8091)
Annapurna South Face
Machhapuchhre (6997)
Machhapuchhre West Face
Cholatse (6440)
Cholatse
Ama Dablam West Face
Ama Dablam South Face
Ama Dablam (6812)
Ama Dablam North Face
Cho Oyu (8201)
Cho Oyu
Cho Oyu South Face
Gyachung Kang (7952)
Imja Tse (6189)
Manaslu (8156)
Chnagtse (7543)
Makalu (8481)
Thamserku (6623)
Kangtega (6782)
Kangtega & Thamserku
Nuptse (7861)
Nuptse Summit
Nuptse South Face
Lhotse (8516)
Lhotse South Face
Lhotse Range
Kukucka memorial
Everest Range
Everest and Nuptse
Everest South West Face
Everest from Gokyo Ri
Everest Range
Changtse, Everest and Nuptse
Sunset on Everest
Everest Range