Немаркирани Маршрути
Aврамова седловина - Голешово - Рупите
Този неколкодневен маршрут започва от границата между Рила и Родопите при Аврамова седловина, преминава през долината на р. Места при Гоце Делчев, изкачва се до границата между Пирин и Славянка при Парилска седловина и завършва в долината на р. Струма при Рупите. Към настоящия момент (май 2008) част от маршрута (Аврамово - Вищерица) е маркиран с червени триъгълници. В описания по-долу формат маршрута бе реализиран през май '08 в рамките на оргазнизирано от Байкария пътуване "От Родопите..до Тасо".
|
Ден 1. Аврамово - Медени поляни. Дължина - около 31 км.
Началото на карането е от гарата нагоре към Аврамови колиби. Преминавате през селото, където асфалтовия път свършва и започва горски път, следящ билото. Оттук до вр. Велийца се движите само по билото, като не бива да се отбивате и да слизате към намиращите се под билото махали. На много места пътя се дели за кратко и отново се събира. Изкачването до Велийца е плавно и трае около 2 часа. Най-високата точка на Велийца представлява разлато било, заето с картофени ниви. Пътя прекосява „върха" по дължина и се спуска до близка поляна, където личат останки от малък паметник и сцена. Тук трябва да се отделите от главния път и да завиете вляво по слабо очертан път, който на места е изровен и стръмен!!! Спускането ви отвежда до ясно изразена седловина, където се включвате в добре изразен горки път, по който завивате в ляво. |
На този кръстопът трябва да продължите по средния път напред (селото остава вдясно). Следвате пътя, който с няколко изкачвания и спускания достига до чешма вдясно от пътя - Хайдушки чучур. Продължавате по пътя над чешмата. След около километър достигате до важен разклон - тук пътя се дели на три. Необходимо е да следвате средния път, който продължава стръмно нагоре (пред разклона има дървена табелка Медени поляни). Продължавате по главния път, който на места е покрит с големи локви. В този участък пътя се дели няколко пъти - следете внимателно за маркировката с червени триъгълници. Скоро пътя започва да се спуска леко надолу, а вляво се виждат къщичките на Шарена махала. Продължавате напред по основния път, по който достигате до нов разклон. Продължете по пътя вляво. Той се спуска към Медени поляни.
GPS track Аврамово - Медени поляни (.gpx - сваляне с десен бутон) |
|
Ден 2. Медени поляни - Огняново. Дължина - около 50 км. Деня започва с изкачване обратно до основния билен път. На разклона завийте вляво. Движейки се между нивите, започвате да се спускате, докато достигнете до място на което има няколко причудвливи скали. Продължавате по основния път, който върви по хоризонтала и след това се спуска до ясно изразена седловина, където има малка чешма - това е м. Хатипов чучур. Оттук започва изкачване по пътя вляво. За около два километра се изкачвате до проходна седловина, разположена на основното Дъбрашко било. На това място можете да оставите колелото и да се разходите пеша до скалата Каракая (около 30 мин) - от нея се открива прекрасна панорама на 360 градуса към Пирин, Рила и Родопите. В миналото скалата е била използвана, като светилище. Връщате се обратно на седловината и продължавате по основния път, който се спуска надолу до м. Гатера, където има няколко малки къщички. Тук влизате в долината на р. Вищерица, по която се движите до Ковачевица. Продължавате по пътя вляво покрай реката. След няколко километрадостигате до тесен асфалтов път, по който завивате наляво в посока г.с. Вищерица. При горското стопанство пак завивате вляво и продължавате надолу по реката. В този дух продължавате до поляна вляво от пътя, където има няколко къщички - това е горски пункт Вищерица. Продъжете надолу по главния път. След 6 - 7 километра достигате до разбит асфалтов път в м. Сухия чарк - тук има беседка и рибарник вдясно от пътя. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Поемате вдясно и зпочвате да се изкачвате по асфалтовия път. При най-високата точка се открива гледка към клисурата на р. Канина, в дъното на която се намира Синия вир. Оттук следва спускане, което ви отвежда до с. Ковачевица. Оттук до Огняново има асфалтов път, който живописно се вие над долината на Канина. Малко под Ковачевица започва пряка пътека (стария път), която на места е доста обрасла и технически трудна. Тази пътека е отразена на GPS трака. Маршрута свършва при минералните басейни в Огняново.
GPS track Медени поляни - Огняново (.gpx - сваляне с десен бутон) |
|
Ден 3. Огняново - Хаджидимово - Парил - Голешово. Дължина - около 52 км. През този ден се кара предимно по асфалт, като от Огняново продължавате на юг през селата Гърмен и Дъбница до Хаджидимово. Интересен за посещение тук е манастира "Св. Георги". От Хаджидимово продължавате на запад, където при с. Копривлен пресичате основния път Г. Делчев - Драма. Оттук до Парил продължавате по асфалт. В селата по пътя има магазини, от които можете да заредите провизии. От село Парил започва основното изкачване за деня - около 350 м денивелация доедноименната седловина, която отделя Пирин от планината Славянка. В миналото този достъпа до този район е бил силно ограничен, което вероятно е и основна причина за добре запазената природа в този край. От седловината следва 7 - 8 км спускане до с. Голешово, където завършва карането за днешния ден. |
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
GPS track Огняново - Голешово (.gpx - сваляне с десен бутон) данните са предоставени от Андрей Барабонков
|
|
Ден 4. Голешово - Шабран връх - Голешово - 8 - 9 часа. Този маршрут е пешеходен, но съществува възможност да бъде комбиниран, като с колелото можете да се качите до м. Ливада по горски път. |
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- След около 30 мин. излизате над горския пояс. Във всички посоки се откриват незабравими гледки. Очертаната и маркирана пътека продължава вляво към Гоцев връх, подсичайки склона на Шабран. Ние предпочетохме да изоставим пътеката и следвайки билото на Шабран да се изкачим до върха. От м. Ливадата до Шабран изкачването продължава около 1.5 ч. Горе - долу толкова е и до Гоцев връх - първенец на планината с 2212 м.н.в. При добра видимост от върха се виждат всички основни планини България, Македония и Гърция. Връщането става по същия път, като за препоръчване е да се използва пътя. Денивелацията от началната точка до върховете по билото е около 1500 м. !!!
GPS track Голешово - Шабран връх (.gpx - сваляне с десен бутон) |
|
Ден 5. Голешово - Катунци - Златолист - Мелник - Рупите / Кулата /. Дължина около 63 км. Този ден може да бъде реализиран по няколко начина. Това, което предлагаме е следното: Начало на карането от Голешово на север и надолу по течението на Калиманска река до едноименното село и по асфалт до Катунци. От Катунци може да се продължи директно към Кулата, ако целта е по-бързо да се хване влак или нещо такова. Ако разполагате с повече свободно време от Катунци, можете да продължите на север към с. Златолист - 7 - 8 км по смесица от полски път и асфалт. В началото на селото се отбивате вдясно по полски път, който се движи между "меловете" и за около 30 - 40 мин. достигате Роженския манастир. Оттук до Мелник име два варианта - по асфалт или по доста технична и изровена на места, но много живописна пряка пътека.
|
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От Мелник можете да продължите по асфалта към Кулата или Рупите, или да се върнете по "черно" до Златолист. За да се върнете през Златолист е необходимо при х-л Литова къща да поемете надясно / юг към близкото дере. Скоро се очертава пътека, която се изкачва (на места се бута) до прохода "Голям Ключ", откъдето се спуска, превръща се в коларски път и отвежда до с. Златолист. В началото на селото се намира старинната църква "Св. Георги". Могат да бъдат видяни стенописи на по 200 - 300 години. В двора на църквата има чинар на възраст над 1000 години. В тази църква е живяла българската пророчица Преподобна Стойна. От Златолист се връщате до Катунци, откъдето по асфалт през селата Враня, Хърсово и Ново Кономлади достигате до основния път София - Кулата. Продължавате напред и достигате с. Генерал Тодоров, където има ЖП гара. От другата страна на р. Струма в средата на последния активен вулкан по нашите земи са Рупите. Дотам може да се отиде по ЖП моста. Включения GPS трак е по маршрут: Голешово - Калиманци - Катунци - Златолист - Роженски манастир - Мелник (по пряка пътека) - Златолист - Катунци - Враня.
GPS track Голешово - Мелник - Враня (.gpx - сваляне с десен бутон)
|
Немаркирани маршрути около Бачево (Разложко)
1. Бачево - м. Перивол - Магарешки валог - Предела - Разлог - Бачево.
2. Бачево - Банята - Годлево - Бачево.
3. Бачево - Перивол - Невестина чешма - Бачево.
4. Бачево - м. Казана - Годлево - Бачево.
Велинград - х. Кладова - Локвата - Велинград
Велинград - Пейова поляна - х.Кладова - вр.Арапчал - Локвата - Велинград
От Велинград тръгвате през кв.Каменица на север по асфалтовия път, който води до ГС "Начовото". Използвате този път до местността Пейова поляна, където се отделя пряка пътека до х.Кладова. Препоръчително е до тази точка да се качите с автотранспорт, защото се преодолява денивелация от около 800м., което не е особенно леко. Ако все пак решите да изпълните целия маршрут с колело, то разстоянието от около 12км до Пейова поляна, се преодолява за около 1,5 - 2часа. В долната си част пътят се изкачва с много серпентини по източните и североизточните склонове на Елин връх и се откриват добри гледки към Чепинската долина и заобикалящите я ридове. След около 5км. е местността Ачовица, където е стрелбището на местното ловно стопанство (така че бъдете внимателни!). Оттук пътят се движи на северозапад до м.Копанка, където завива на запад, движейки се по северния склон на Елин връх. В този участък има няколко чешми със студена вода за пиене. След нови 3км достигате до м.Пейова поляна, където вляво (запад) се отделя горски път. От това място до х.Кладова има 2 варианта:
1.Веднага след като напуснете асфалтовия път и тръгнете по горския, завийте надясно (северозапад), откъдето след няколко минути излизате на обширни поляни в местността Скриеница. След поляните пътят се насочва на запад-югозапад, а по-късно почти на юг и сред хубава иглолистна гора достига до х.Кладова. Този вариант е по-лек, но и по-продължителен.
2.При варианта, който избрахме ние, поемате наляво, след като напуснете асфалтовия път. Следва кратко изкачване по северозападните склонове на две безименни възвишения, след което пътеката се спуска до Кладовските поляни, на най-горната от които е разположена х.Кладова (1650м.н.в.). Разстоянието от Пейова поляна до х.Кладова е около 2км и се изминава за по-малко от 30мин. Пътеката е маркирана.
След хижата маршрутът ни продължава отначало на запад, а след това на югозапад , по доста стръмна пътека, която за около 20мин. ви отвежда до закътана поляна, наречена Витата борика. Представлява малка седловина между 3 връхчета, най-високият от които се издига на югозапад - вр.Арапчал или Черновец (1834м.н.в.) - най-висок в рида Алабак. За съжаление върхът е обрасъл и от него няма добра видимост.
От Витата борика може да продължите по два начина:
1.На югозапад по маркираната и стръмна пътека за около 15-20 мин. изкачвате вр.Арапчал, откъдето само за около 5мин се спускате до малка седловина, свързваща Арапчал със следващия връх от тази редица. Тук има изкачване, което налага колелото да бъде носено на места!
2.Ако предпочитате да си спестите изкачването, от Витата борика продължете по горски път, който отначало на северозапад, а след това в югозападна посока траверсира Арапчал и достига до седловинната поляна, където се събира с пътеката от вариант №1.
Оттук до м.Локвата (20мин.) води добре маркирана пътека, която отначало се движи по хоризонтала, а след това се спуска стръмно надолу в ЮЗ посока. Тук трябва да внимавате на едно място, където пътеката се разделя - тръгнете по лявата пътека. На няколко места в този участък има питейна вода.
От м.Локвата до Велинград - вж. маршрута "Велинград - Юндола -Локвата - Велинград".
РАЗТОЯНИЯ И ВРЕМЕ:
Велинград - Пейова поляна - 12км; 1,5 - 2ч
Пейова поляна - х.Кладова - 2км; 30мин
Х.Кладова - Витата борика - 1км; 20мин
Витата борика - вр.Арапчал - 0,5км; 20мин
Вр.Арапчал - м.Локвата - 2км; 25мин
М.Локвата - Велинград - 9км; 40мин
Най-висока точка от маршрута: вр.Арапчал - 1834м.н.в.
Обща денивелация: 1064м.
Обща дължина: 28 км.
Велинград - Ремово - Брези - Велинград
Велинград - п.Лепеница - Ремово - Блатца - Брези - Велинград
Този маршрут ще ви отведе южно от Велинград, в подножието на вр.Сютка - втори по височина в Родопите. Движейки се по долината на р.Лепеница, ще имате възможността да се докоснете до подземните красоти на пещерата Лепеница, след което отново да се почуствате свободни сред просторите на високопланинските пасища в местностите Ремово и Брези. Връщането до Велинград може да стане по 2 начина, като при всеки от тях ще можете да се насладите на едно добро спускане с планинско колело.
От Велинград тръгвате на юг по шосето за село Сърница. След около 20мин. достигате до водослива на р.Бистрица и р.Лепеница. Тръгвате наляво, срещу течението на р.Лепеница. Пътят се изкачва леко, вие се покрай реката и за около 40мин. (или 4км.) достигате района на мраморните кариери. При работилниците на кариерите асфалтовият път свършва и поемате по камионен път в югоизточна посока, срещу течението на р.Чукура. След 2км. (или около 20мин.) пристигате при малка постройка отдясно на пътя - зад нея на отсрещния склон се намира входа на пещерата Лепеница - тя е проучена и са картирани около 1500м. от нея.
Пещерата има 3 етажа (2сухи и 1 в който протича река). В нея могат да бъдат видяни необикновено красиви пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, пещерни бисери и рози. Могат да бъдат наблюдавани прилепи. Пещерата е неблагоустроена и неосветена, затова не се препоръчват посещения без водач и съответна екипировка!
Пътят продължава в същата посока и за 30мин. излизате на асфалтовия път от Ракитово, в района на Качаков чарк. Тук завивате наляво (или северозапад) и за около 10мин., по пътя виещ се високо над р.Чукура, достигате до красиви поляни в м.Ремово - откриват се гледки към Рила, рида Алабак, внушителен изглежда от тук и вр.Сютка.
След Ремово пътя се спуска и само за няколко минути достигате мостчето над р.Хремщица, където има студена вода за пиене. Продължавате на североизток, по асфалта. Следва малко изкачване и за около 20мин. достигате до м.Блатца - представлява просторни поляни, разположени сред борова гора. В околностите изобилстват горски ягоди, боровинки, къпини и малини.
От тази местност има няколко варианта да се завърнете до Велинград.
Единият е да продължите по асфалтовия път и да се спуснете до гр.Ракитово (5км) и оттам по шосето или с автобус до Велинград (12км).
Другият вариант е на 200м преди овчарника да завиете наляво (северозапад), по черен път, който за 10мин. ще ви изведе до близкото било, откъдето пред вас се разкрива м.Брези, гънките на Велийшко-Виденишкия дял, Алабак и зъберите на Рила на заден план. Особено приятно е тук в края на пролетта и началото на лятото, когато поляните са покрити с дебел зелен килим от различни горски билки и цветя. Оттук се спускате надолу по пътя в западна посока, до рекичката, и оттам нагоре до отсрещния край на поляните. Мястото е подходящо за пикник и дълга следобедна почивка.
За връщането към Велинград тръгнете по камионния път, който се вие в западна посока и слиза в долината на Суха река, откъдето надясно (северозапад) се достига до асфалтовия път Лепеница - Велинград.
РАЗТОЯНИЯ И ВРЕМЕ:
Велинград - пещ. Лепеница: 1,30ч.- 10,5км
Пещ.Лепеница - Ремово: 0,40ч.- 5,5км
Ремово - Брези: 0,50ч.- 7км
Брези - Велинград (през Ракитово): 1,30ч. - 17км.
Брези - Велинград (през Суха река): 1ч - 11км.
Дължина: 34км.(през Суха река)
Най-висока точка: 1200м.н.в.
Обща денивелция: 450м.н.в.
Велинград - г. Аврамово - вр. Велийца - Велинград
Велинград - гара Аврамово - вр.Велийца - г.с.Софандере - Велинград
Този маршрут ще ви отведе до границата между Рила и Родопите при Аврамова седловина. Оттам по билото на Велийшко-Виденишкия родопски дял, сред изключително чисти и красиви местности, ще се спуснете в тихата долина на р.Софандере, по течението на която ще се върнете във Велинград.
Времената посочени в маршрута са тези през които вие ще карате, т.е. без почивки и др. подобни. През лятото денят е достатъчно дълъг, затова разчетете времето си и го прекарайте максимално ползотворно. Късмет!
От Велинград до Аврамова седловина има два варианта:
-с автомобил по шосето Велинград - Разлог
-с теснолинейка
Препоръчвам пътуването с влак, което е интересно заради красивите места, през които минава, а и заради самата атмосфера, царяща в него. ЖП линията следи долината на р.Абланица, минава през гарите Цветино и Св.Петка. След това чрез система от тунели, описващи осморки и шесторки се изкачва до г.Аврамово - най-високата гара на Балканите - 1267м.н.в. Пътуването продължава около 1,5ч
От гарата тръгвате по асфалтовия път в посока Юндола. След около 500м. вдясно се отбива път, който ви отвежда до кацналото на отсрещния хълм селце Аврамово. До него има и пряка пътека, тръгваща от самата гара, но тя е доста стръмна. Прекосявате селото и тръгвате по коларски път, държащ билото, в югозападна посока. Този път е маркиран и като част от пътеката Рила-Родопи. Пътят набира височина с лек наклон, като през цялото време от Аврамово до вр.Велийца е изключително панорамен - отдясно С-СЗ се открива незабравима гледка към Рила. Долу в ниското остава долината на р.Дрещенец, която очертава границата между Рила и Родопите. Вляво - И-ЮИ - следват Арапчал, вр.Острец и Баташка планина с масива на вр.Голяма Сютка.
Продължавате на югозапад и за около 2 часа се изкачвате до вр.Велийца (1711м.н.в.) - единият от върховете даващ името Велийшко-Виденишкия дял на Родопите. Самият връх представлява заравнена повърхнина, заета от високополанинско пасище и ниви. До 1912г. тук е имало граничен пункт между България и Турция, останките от който личат до днес.
От Велийца до Велинград следва 35 километрово спускане, нарушено от малко изкачване, за което ще стане дума по-късно.
Продължавате по маркираната пътека и след около 1км излизате на поляна, на която в миналото хората от околните селца са провеждали събор. От тази поляна пътят завива на югоизток, увеличава наклона си и за около 10мин. излиза на малка седловина, където се влива в камионния път от с.Бабяк (дясно) до г.с.Софандере (ляво). От това място на запад се открива красива гледка към карстовото било на Северен Пирин.
Следва горепосоченото изкачване, което преодолявате бързо и излизате на главното било. Пътят постепенно се насочва на изток, сред широки поляни. Продължавате направо (изток) и, движейки се почти по хоризонтала, достигате друг разклон, при който има беседка и студена вода за пиене. От Велийца дотук пътувате около 30мин. От това място на изток, по билото, продължава път, по който можете да достигнте до с.Крастава и оттам до Велинград.
Поемете на юг, покрай малка рекичка, спускаща се в поречието на р.Аландере. За около 10мин излизате сред широки поляни, по средата на които се вие р.Аландере. Пътят се движи надолу по течението на реката в югоизточна посока и след около 3,5км достига до кръстопът. Тук поемате наляво (СИ), покрай реката и след 5км се спускате в г.п.Софандере. От разклона при беседката дотук пътувате около 1час.
Г.п. Софандере е част от г.с. Чехльово и е разположен на 1300м.н.в. при водослива на реките Аландере и Софандере. Представлява няколко постройки за горските работници. Има кафе-магазин с добро турско кафе, вкусни солети и шоколад. При нужда тук може да се преспи. От Софандере продължавате на изток и след 5км достигате асфалтовия път Велинград - Сърница, в местността Дългия мост. Тук завивате наляво, надолу по пътя следящ долината на р.Бистрица и след около 15км пристигате във Велинград. От Софандере до Велинград пътувате около 1час.
РАЗТОЯНИЯ И ВРЕМЕ:
1.Аврамово - вр.Велийца - 10км - 2ч.
2.Вр.Велийца - разкл.при беседката - 4км - 30мин.
3.Разкл. при беседката - г.п.Софандере - 12км - 1час
4.Софандере - Велинград - 19км - 1час
Най-висока точка: вр.Велийца - 1711м.н.в.
Обща денивелация: 961м.
Дължина: около 47км.
Немаркирани маршрути около Велинград
1. Велинград - Стража - Калето - Врани камък - Драгиново.
2. Велинград - г. Аврамово - вр. Велийца - Софандере - Велинград.
3. Велинград - Лепеница - Качаков чарк - Ремово - Брези - Велинград.
4. Велинград - Пейова поляна - х. Кладова - Локвата - Велинград.
Велинград - Стража - Калето - Драгиново
Изкачването до вр.Стража може да стане по няколко начина. Единият от тях започва от шосето Велинград- Пазарджик, като след прекосяването на моста на р.Мътница, се завива наляво (север), откъдето право нагоре се достига върха. На върха е изградена ретранслаторна кула, която служи като ориентир.
Ние ви предлагаме друг вариант, при който поемате по пътя Велинград - с.Драгиново. Той започва от кв.Каменица, минава покрай градския стадион и в северна посока след около 3,5км достигате до бившия завод за ленени влакна. След него вдясно се отделя коларски път, който пресича Чепинска река и води до изкуствено езеро, използвано в миналото за добив на пясък. Оттам само за няколко минути (в северна посока), достигате подножието на малко било, идващо от вр.Стража. Тук има разклон, на който тръгвате на юг (дясно) по стръмна пътека следяща това било.
Изкачването до вр.Стража не е лесно, но затова пък е доста обзорно. Пътеката продължава на юг, а след това на югоизток и за около 1час (от Велинград) достигате върха, издигащ се на 960м.н.в.
От вр.Стража следва спускане в източна посока до малка седловина. От нея се изкачвате до следващото възвишение от билото, наречено Тъпанара. На върха му личат останки от древен укрепен пункт.
Продължавате в същата посока и, спускайки се, достигате широки ливади. Оттук за около 10мин. изкачвате вр.Калето (1002м.н.в.). Той е много обзорен и слънчев връх с широка панорама към Чепинското корито и заобикалящите го ридове Алабак, Къркария и Баташка пл. На върха е имало крепост (оттам идва и името му), която навярно е била част от цяла система от укрепени пунктове, свързани с кр.Цепина, намираща се в североизточния край на Чепинската долина.
Оттук на югоизток за около 10-15мин. можете да се спуснете до гара Костандово.
Ние продължаваме на север. Следва приятно спускане, извеждащо на билни ливади и ниви, където пътят се разклонява:
-на запад (ляво) за с.Драгиново
-на север ( дясно) в посока вр.Врани камък
Продължавате надясно, преодолявате височината и достигате до място, на което пресичате път от Драгиново за г.Долене (електропровод за ориентир). Оттук в северна посока, само по билото, за около 20мин. изкачвате вр.Врани камък. Разстоянието от вр.Калето дотук е 4км и се преодолява за 40-50мин. Тази част от маршрута е отворена на североизток и се откриват красиви гледки към вр.Милеви скали, вр.Калчиш и дълбокия пролом на Чепинска река между Алабак и Къркария.
Оттук може да се спуснете на североизток до г.Долене на ЖП линията Септември-Велинград или да продължите на север към върховете Тунова чука и Лакътя. Последният е особено интересен, тъй като склоновете му се спускат почти отвесно към скалистия пролом на Чепинска река, която в този участък рязко променя посоката си от север на изток.
Ние се спускаме по пътя, виещ се по южния склон на Врани камък и за около 10мин. достигаме с.Драгиново. От Драгиново до Велинград се прибирате по асфалтовия път за около 20мин.
Характерно за маршрута е слабата снабденост с вода, което налага запасяването с допълнителни количества.
РАЗТОЯНИЯ И ВРЕМЕ:
1.Велинград-Стража - 5,5км - 1час
2.Стража-Калето - 3км - 50мин
3.Калето-Врани камък - 4км - 45мин
4.Врани камък-Драгиново - 1км - 10мин
5.Драгиново - Велинград - 3км - 10мин
Общо: около 17км.
